Нетрайност
НЕТРАЙНОСТ
Невечна е вселената, нетрайна...
И ако трябва да отсъдим трезво
безкрайността е разгадана тайна,
в която всичко в своя час изчезва.
И аз съм миг, белязан със съмнения,
с мечти, с въпроси и безкрайни драми,
между оная вечност преди мене
и другата, с начало след смъртта ми.
Но що е вечност?
Мит, възможност, чудо?
И на какви закони се опира?
Не е ли тя поредната заблуда,
щом всичко в своя сетен час умира?
И мъртвото край нас, и всичко живо
един ден има край и смърт накрая –
дори звездите вечни си отиват.
Нетраен е светът край нас, нетраен...
Но от Адам до днес през времената
човекът, вечен в своята нетрайност,
все търси истините по земята,
все разгадава митове и тайни.
И пита: Господи, защо живея?
Какво съм аз, защо съм, как съм раждан?
А смисълът на дните ми къде е?
Защо е тая ненаситна жажда,
която в неоткритото ме тласка
и ме изпраща все на път да бъда?
Смъртта какво е – сетната ти ласка
или възмездие? Или присъда?
Начало ли е или свършек вечен?
Невидим връх или бездънна бездна?
Защо се раждам, на смъртта обречен?
Защо накрая трябва да изчезна?
Едни и същи парещи въпроси,
задавани от хиляди години:
– Ти, Господи на моя храм, какво си?
Видение? Или мираж в пустиня?
Какво е вечността? От где се взема?
Къде душата след смъртта се скита?
Прераждаме ли се? След колко време?
Сами ли сме в безкрая сред звездите?
Въпроси и съмнения безкрайни,
задавани от нине и до века.
Вселената е може би нетрайна,
нетраен е по пътя си човекът
и всичко в този грешен свят умира –
морета съхнат, планини се сриват,
на древни континенти търсим дирята,
империи безследно си отиват...
Но идещи от времена мъгляви,
задавани от древността далечна,
единствено въпросите остават.
Единствено въпросите са вечни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
