Нетрайност
НЕТРАЙНОСТ
Невечна е вселената, нетрайна...
И ако трябва да отсъдим трезво
безкрайността е разгадана тайна,
в която всичко в своя час изчезва.
И аз съм миг, белязан със съмнения,
с мечти, с въпроси и безкрайни драми,
между оная вечност преди мене
и другата, с начало след смъртта ми.
Но що е вечност?
Мит, възможност, чудо?
И на какви закони се опира?
Не е ли тя поредната заблуда,
щом всичко в своя сетен час умира?
И мъртвото край нас, и всичко живо
един ден има край и смърт накрая –
дори звездите вечни си отиват.
Нетраен е светът край нас, нетраен...
Но от Адам до днес през времената
човекът, вечен в своята нетрайност,
все търси истините по земята,
все разгадава митове и тайни.
И пита: Господи, защо живея?
Какво съм аз, защо съм, как съм раждан?
А смисълът на дните ми къде е?
Защо е тая ненаситна жажда,
която в неоткритото ме тласка
и ме изпраща все на път да бъда?
Смъртта какво е – сетната ти ласка
или възмездие? Или присъда?
Начало ли е или свършек вечен?
Невидим връх или бездънна бездна?
Защо се раждам, на смъртта обречен?
Защо накрая трябва да изчезна?
Едни и същи парещи въпроси,
задавани от хиляди години:
– Ти, Господи на моя храм, какво си?
Видение? Или мираж в пустиня?
Какво е вечността? От где се взема?
Къде душата след смъртта се скита?
Прераждаме ли се? След колко време?
Сами ли сме в безкрая сред звездите?
Въпроси и съмнения безкрайни,
задавани от нине и до века.
Вселената е може би нетрайна,
нетраен е по пътя си човекът
и всичко в този грешен свят умира –
морета съхнат, планини се сриват,
на древни континенти търсим дирята,
империи безследно си отиват...
Но идещи от времена мъгляви,
задавани от древността далечна,
единствено въпросите остават.
Единствено въпросите са вечни!
© Валентин Чернев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
С поздравления!
-
"Но идещи от времена мъгляви,
задавани от древността далечна,
единствено въпросите остават.
Единствено въпросите са вечни!"
Брат ми... много въпроси тука бe, а...? И нямамe със тeбe никакъв отговор! Как щe я карамe нататък? Ако и това ми отговориш... ЩE ПИEМE ПО ВИНО! (Видях си пощата, ама тая сутрин, скоро щe получиш отговор!) А за шаранитe - винаги когато пожeлаeш, само чe щe трябва да дойдeш до Гeрмания... за съжалeниe! Тук си за... няма на скалата - пиша само EДНА ЗЛОБНА... 6-ца!
-
Благодаря ви, приятели! На Ели ще кажа, че стихотворението на Влади опростява нещата, но не ги обяснява, още по-малко - решава. Защото има други слънца и други светове, има неща отвъд думите и отвъд понятията, защото седем ноти и четири цвята не стигат на душата, за да изпее и нарисува света. Има и още нещо...
-
автор: vladun
Елементарно
Напразно ровим се като къртици
в същността на този свят,
опитвайки да усложняваме нещата –
светът се състои от
слънце
и земя,
небе,
вода
и вятър,
и цялото многообразие е изразено
с трийсет букви,
десет цифри,
седем ноти,
четири цвята.
-
Хубаво е!!!
-
Да! Дано остане човешкият стремеж за търсене на отговорите!
Благодаря! -
ИСТИНСКО !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с мечти, с въпроси и безкрайни драми,
между оная вечност преди мене
и другата, с начало след смъртта ми."
Прекрасно е! Аплодисменти!