18.11.2010 г., 15:57

Нетърпима

1K 1 1

Искаш ме. Имаш ме!
Какво не ти достига?
Казваш, че си сериозен! О, моля те, стига!
Наивен си да искаш нещо!
Та нима не знаеш?
Наивниците днес са смешни!

Искаш да ти дам сърцето си.
Оглупял ли си?
Имаш ме! Не е ли достатъчно?
Чувството в мен е вече остатъчно!

В сърцето ми няма чувства останали!
Само остатъци от чужди отпечатъци!
Колко те мразя!
Обещанието да съм мила как да спазя?

Мразя те заради тях!
Това е грях!
Не си виновен!
Не те обичам!
А си различен!

Различна станах и аз!
Със сърце, сякаш елмаз!
Вледенена без чувства умирам!
Без душата си сякаш прозирам!

Нетърпима и ужасна,
душата ми сега е властна!
Искам да говоря мило,
но отвътре всичко е унило и умряло!
Сякаш всичко вътре ми е спряло!

С мен сърцето си на дъното изпращаш!
Нима не схващаш?
Към сигурна смърт вървиш!
Как изобщо ме търпиш?

Мило ми говориш, а не схващам.
Трудно ми е да повярвам!
Ти сърцето си ограбваш,
мен когато вътре му натрапваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...