Искаш ме. Имаш ме!
Какво не ти достига?
Казваш, че си сериозен! О, моля те, стига!
Наивен си да искаш нещо!
Та нима не знаеш?
Наивниците днес са смешни!

Искаш да ти дам сърцето си.
Оглупял ли си?
Имаш ме! Не е ли достатъчно?
Чувството в мен е вече остатъчно!

В сърцето ми няма чувства останали!
Само остатъци от чужди отпечатъци!
Колко те мразя!
Обещанието да съм мила как да спазя?

Мразя те заради тях!
Това е грях!
Не си виновен!
Не те обичам!
А си различен!

Различна станах и аз!
Със сърце, сякаш елмаз!
Вледенена без чувства умирам!
Без душата си сякаш прозирам!

Нетърпима и ужасна,
душата ми сега е властна!
Искам да говоря мило,
но отвътре всичко е унило и умряло!
Сякаш всичко вътре ми е спряло!

С мен сърцето си на дъното изпращаш!
Нима не схващаш?
Към сигурна смърт вървиш!
Как изобщо ме търпиш?

Мило ми говориш, а не схващам.
Трудно ми е да повярвам!
Ти сърцето си ограбваш,
мен когато вътре му натрапваш!