tanq_mezeva (Таня Мезева)
1589 21272
5.07.2014 г., 16:46 ч.

Неугасващи стихове 

  Поезия » Друга
535 0 8

Последният ти стих не е угаснал,
ще има много, много след това,
в които със наслада ще подреждаш
красиви пепепудени слова.
Болките нагарчащи напъхай
в казана адов. Нека изгорят.
А всяка люта рана излекувай
с отварата със цветен аромат,
от билета... събрани във полето,
поливани със пролетна роса
обагрени от слънцето, което
живително превръща в чудеса.
И този еликсир с любов приготвен
на хората със радост поднеси.
Душите им, като с магийна клетва,
от черните нагари изчисти.
Така свещта отново ще припламне,
(намерила е смисъл да гори).
А пламъчето - Божие дихание
отключва и... залостени врати.


© Таня Мезева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??