Неугасващи стихове
676
0
8
Последният ти стих не е угаснал,
ще има много, много след това,
в които със наслада ще подреждаш
красиви пепепудени слова.
Болките нагарчащи напъхай
в казана адов. Нека изгорят.
А всяка люта рана излекувай
с отварата със цветен аромат,
от билета... събрани във полето,
поливани със пролетна роса
обагрени от слънцето, което
живително превръща в чудеса.
И този еликсир с любов приготвен
на хората със радост поднеси.
Душите им, като с магийна клетва,
от черните нагари изчисти.
Така свещта отново ще припламне,
(намерила е смисъл да гори).
А пламъчето - Божие дихание
отключва и... залостени врати.
© Таня Мезева All rights reserved.
