Разсъждавам върху тоз мотив,

какво е да си неуместно справедлив,

дали по-зле е да си неуместен,

вместо несправедливо ти да си уместен?

Да си неуместен трудно сякаш е,

във водите мътни на уместното море,

дали за перки на акули да се оглеждаш,

или за медузи ти надолу да поглеждаш?

Неуместният виновен той си е,

няма ли вина, ще се създаде,

защото в коша с мръсното пране,

уместният не гнуси се да се наведе.

Дали уместният на себе си се нрави?

Неуместен може би въпрос, все пак едва ли.

Но ако кажем, че живота неуместен е,

уместен в неуместното, звучи поне не зле.

На помощ викаме и мъдростта,

ако това не стига - зрелостта,

щот' Родината звучи изтъркано,

дори неуместно и побъркано.

Уместният услужливо ще се позове,

на мъдрост, разум и люде,

все пак, животът той си продължава,

а неуместното не забавлява.

Колко Човек да бъдеш можеш ти?

Нима колкото ти някой позволи?