Самодива (Вики)
535 5962
14.06.2017 г., 23:03 ч.

Неуморен и див 

  Поезия
820 7 8

От орлите ли взе неспокойния поглед на хищника,
с който сякаш събличаш душата ми – пролетен цвят.
Как събуди от сън онзи дяволски хор на орисници,
да запеят в главата ми псалм, на език непознат.  

 

От кора на дърво ли се взе тази грубост на дланите,
да раздират воала на страст, непресторено гола,
а под тежката грапавост бликват на лудост фонтаните,
че докосват по-нежно от пух на цъфтяща топола. 

 

От огньовете адски ли взе този пламък на устните,
та дори да потрепнат в загадъчна, светска усмивка,
вцепеняват ума, до нивото на пълна безчувственост,
а жарава описва контура на всички извивки. 

 

Как прегръщаш с очи и се сгушвам до рамото каменно,
как безпомощно пърха в гърдите сърце премаляло
и заливат ме жарки вълни на покоя с измамата,
и превръща се допирът  в мълния, огнено бяла. 

 

Като вихър ела и вземи ме без жалки условности,
неуморен и див, до безумие смел и внезапен.
С теб да тръгна далеч, към сияйния изгрев, готова съм
и да стихна в спокойната вечност на залеза златен.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??