Неусетно
895
0
0
"Неусетно"
Някак неусетно заваля
и отми следите ти във моята душа
и някак стана леко –
сълзите, болката и теб ги няма вече.
Няма нито спомен в мен
за онзи мрачен и прекрасен ден.
Вече всичко е мъгла,
една приятна тишина.
И всичко сякаш смисъл придоби –
с теб е писано да сме сами.
Някак неусетно всичко побеля
и снегът затрупа моята тъга
и някак всичко заискря –
оставих свойта самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиана Кехайова Всички права запазени
