Apr 28, 2009, 1:27 PM

Неусетно

  Poetry » Love
894 0 0

"Неусетно"

Някак неусетно заваля
и отми следите ти във моята душа
и някак стана леко –
сълзите, болката и теб ги няма вече.
Няма нито спомен в мен
за онзи мрачен и прекрасен ден.
Вече всичко е мъгла,
една приятна тишина.
И всичко сякаш смисъл придоби –
с теб е писано да сме сами.
Някак неусетно всичко побеля
и снегът затрупа моята тъга
и някак всичко заискря –
оставих свойта самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Кехайова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...