Невероятно трудно е да те обичам -

така заплетен си на възел

от гордост, рани, болка тъжна,

не знам, ще мога ли да те развържа!

Сълзите неизплакани ще ти изпия,

кървящата ти рана ще превържа

и болката туптяща ще прегръщам,

но гордостта ти мъжка где ще скрия!

Душата ти във длан ще приютя,

очите ти с любов ще вричам

и пепелта във теб ще разгоря,

за да разбереш, че си обичан!

Невероятно трудно е да те развържа,

но с обич ще успея -

да стопля усмивката ти тъжна

и в себе си да ме приемеш!