Невидим...
Знаеш ли, често ме питат: "Там ли си или не?"
Лесно ме гледат, но трудно ме виждат.
Задълбочено ме слушат, но рядко ме чуват.
И как да ме видят и чуят. Аз съм едно невидимо дете.
С болка в душата, с разбити мечти, със сърце наивно, добричко.
Но душата адски грозно мълчи и тихо понася си всичко.
Като скитник из улици прашни,
блъскам се в празни, поругани мечти.
Като самотен ловец из нощтите мрачни,
похабил по заблудата празна, своите последни сачми...
И няма ме. Светът е глух за мен.
Говоря, крещя с онемелия си глас, всеки изминал ден.
В този свят за мене вечно няма място.
Вечно бройката не стига.
Във всяка стая ми е тясно.
Защото за мене просто място недостига.
Но пътят, който си избрах е неотъпкан.
Обрасъл е с трева и драки.
Да. Може да премина през мрачни гори, пълни със черни свраки.
Но поне няма да се блъскам алчно в стериотипът претъпкан.
Така или иначе светът мене ме не ще.
Подхвърля ме като глупав непотребен идиот.
Но винаги си обещавам със строшеното си изродско сърце
Да се боря до последен дъх и да счупя робския хомот...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Dark Shadow Всички права запазени
