Невидим идеал
Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала
ни впримчват и тревоги, и представи,
а пътят с непознати правила
зове напред, каквото и да става.
Крещим, че зла окова е плътта,
а служим ѝ, до болка всеотдайно,
че няма как без нея, за беда,
да разпознаем всички земни тайни.
И няма как без нея да вървим,
да дишаме, цветята да докоснем.
Тя дреха е, защо да я виним,
щом служи ни и знание ни носи!?
Пак блъскаме се - ручей в стръмен бряг,
духа да стигнем, светло изначален.
Ни в летен зной, ни в тежък зимен сняг,
откриваме лика на идеала.
А той е тук - навсякъде край нас,
докосва ни с ефирните си пръсти,
свободен като ведър птичи глас
и като Бог, когато е възкръсвал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
