Невидима клетка
Заключена в невидимата клетка на страха
не зная още как съм цяла - душата ми
крещи за свобода и за истината свята.
Лъжовен свят - стар, отмиращ и далечен...
дори и мислите крещят...Престанете -
стига вече...неравна е борбата и несправедлива!
Поглеждам сивото небе - дори и слънцето
забулено е във мъгла...Но пък смело
горе в небето кръстосват белите следи
и правят мрежи в небето...И все се питам...
Кой бутончето държи...изкуствен интелект
или пък хищен - ненаситен звяр, загубил
човешкото във себе си отдавна...
И за какво!? За какво е всичко...!?
А отровата се спуска отвисоко,
превзема сетивата и боли...
за малките деца - за всички хора
за всички живи същества...!
А природата ридае с дни - сълзите ангелски
отровата искат да отмият... а земята стене
иска помощ за да опази новото звездно поколение!
Звездни семенца дошли от толкова далече...
И всемирните сълзи искат света ни да опазят!
Вълшебно измерение трепти...отворен е
портала звезден...Невидимата клетка
на страха троши и изплита лунен мост
от строшените вериги...Луната сребърно седефен фар
сред звезден океан блести в небето в най - древната
галактика на времената...Вълшебно измерение трепти
и записва всяка мисъл във всемира...Били ли сме...?
Или не сме били добри...!? Ще съумеем ли...?
Със общи сили света да си опазим...! Силни сме...
И изпращам обичта си във всемира и пулсира
любовта и във звездните атоми на всички хора...
И тази обич е толкова нежна...Тази обич е толкова истинска!
Затова на колене заставам пред тебе и ти казвам...
Обичам те моя звездна Вселена...А вселената отронва
благодатни сълзи и във златна люлка ни тихо люлее...!
09.06.2023г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
