Заключена в невидимата клетка на страха
не зная още как съм цяла - душата ми
крещи за свобода и за истината свята.
Лъжовен свят - стар, отмиращ и далечен...
дори и мислите крещят...Престанете -
стига вече...неравна е борбата и несправедлива!
Поглеждам сивото небе - дори и слънцето
забулено е във мъгла...Но пък смело
горе в небето кръстосват белите следи
и правят мрежи в небето...И все се питам...
Кой бутончето държи...изкуствен интелект
или пък хищен - ненаситен звяр, загубил ...