"Невидимите"
„Невидимите”
От цикъла „Низвергнатите”
Забързани по своя път вървим,
за чуждите страдания нехаем,
успехите си собствени множим,
ала в „театъра” на сенките играем…
Забравили скрижалите на Бог,
простили се със образа човешки
и в този свят объркан и жесток -
се лутаме из лабиринт от грешки.
А другите - „невидими” за нас,
отритнати като бездомни псета,
се скитат безпризорни в късен час -
побратимите на Гаврош, Козета.
С лица изпити, с плачещи очи,
с ръце - протегнати за милостиня,
животът им от мъката горчи,
а пък мечтите им - мираж в пустиня.
Наместо дом - окъсан, стар кашон,
завивките им - овехтели дрипи,
намерили под мостове подслон,
изгубили надежда за душите…
Защо, защо лишихме ги от детство,
забравени, отхвърлени от всички -
и безразличие, оставяйки в наследство,
ще можем ли да си простим самички?
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
