6.02.2018 г., 22:36

"Невидимите"

2.3K 14 34

„Невидимите”

От цикъла „Низвергнатите”

 

 

Забързани по своя път вървим,

за чуждите страдания нехаем,

успехите си собствени множим,

ала в „театъра” на сенките играем…

 

Забравили скрижалите на Бог,

простили се със образа човешки

и в този свят объркан и жесток -

се лутаме из лабиринт от грешки.

 

А другите - „невидими” за нас,

отритнати като бездомни псета,

се скитат безпризорни в късен час -

побратимите на Гаврош, Козета.

 

С лица изпити, с плачещи очи,

с ръце - протегнати за милостиня,

животът им от мъката горчи,

а пък мечтите им - мираж в пустиня.

 

Наместо дом - окъсан, стар кашон,

завивките им - овехтели дрипи,

намерили под мостове подслон,

изгубили  надежда за душите…

 

Защо, защо лишихме ги от детство,

забравени, отхвърлени от всички -

и безразличие, оставяйки в  наследство,

ще можем ли да си простим самички?

 

 

Любомир Попов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Елиза, радвам се, че темата, която съм засегнал, Ви е близка и Ви вълнува. Това ми вдъхва увереност, че не всичко е безвъзвратно изгубено. Децата са нашето "Бъдеще" и би трябвало да сторим всичко по силите си, за да няма повече "Невидими"...
  • Прекрасно,стихотворение! Изключително образно описание на една трагична картина! Засегнал си теми, които пронизват сърцето. Егоизмът и безхаберието, които ни отдалечават от човещината!
    "Забравили скрижалите на Бог,
    простили се със образа човешки"
    От там започва всичко! Поздравления, Любомир!
  • Меги, Силвия, Албена, Людмил, благодаря Ви, че бяхте тук!
  • Днес в кофите намерих "цял" геврек.
    Цял за мен, а инак половинка само.
    Нека смятат ме за половин човек;
    аз виждам в малките неща - голямото...
  • Прободе ме стихът ти, Любомире!...Без съмнение,в любими.Поздрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...