6.02.2018 г., 22:36 ч.
"Невидимите"
„Невидимите”
От цикъла „Низвергнатите”
Забързани по своя път вървим,
за чуждите страдания нехаем,
успехите си собствени множим,
ала в „театъра” на сенките играем…
Забравили скрижалите на Бог,
простили се със образа човешки
и в този свят объркан и жесток -
се лутаме из лабиринт от грешки.
А другите - „невидими” за нас,
отритнати като бездомни псета,
се скитат безпризорни в късен час -
побратимите на Гаврош, Козета.
С лица изпити, с плачещи очи,
с ръце - протегнати за милостиня,
животът им от мъката горчи,
а пък мечтите им - мираж в пустиня.
Наместо дом - окъсан, стар кашон,
завивките им - овехтели дрипи,
намерили под мостове подслон,
изгубили надежда за душите…
Защо, защо лишихме ги от детство,
забравени, отхвърлени от всички -
и безразличие, оставяйки в наследство,
ще можем ли да си простим самички?
Любомир Попов
© Любомир Попов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Елиза, радвам се, че темата, която съм засегнал, Ви е близка и Ви вълнува. Това ми вдъхва увереност, че не всичко е безвъзвратно изгубено. Децата са нашето "Бъдеще" и би трябвало да сторим всичко по силите си, за да няма повече "Невидими"...
-
Прекрасно,стихотворение! Изключително образно описание на една трагична картина! Засегнал си теми, които пронизват сърцето. Егоизмът и безхаберието, които ни отдалечават от човещината!
"Забравили скрижалите на Бог,
простили се със образа човешки"
От там започва всичко! Поздравления, Любомир! -
Меги, Силвия, Албена, Людмил, благодаря Ви, че бяхте тук!
-
Днес в кофите намерих "цял" геврек.
Цял за мен, а инак половинка само.
Нека смятат ме за половин човек;
аз виждам в малките неща - голямото... -
Прободе ме стихът ти, Любомире!...Без съмнение,в любими.Поздрави!
-
Човешко и прекрасно написано!
-
Хубаво е от време на време някой да ни удари такава "плесница" и да се замислим не само за важните неща в живота, а и за маловажността на нашите злободневни проблеми. Поздрави, Любо!
-
Веси, много съм ти признателен за този коментар, който ми вдъхва увереност, че проблемът, който засягам в стихотворението си е значим и си струва всички хули, защото дори и един човек да се замисли, вече е крачка в правилната посока. Благодаря ти от сърце!
-
Никой не е застрахован срещу ударите на живота. Има толкова много бездомници, които преди това са били учители, бизнесмени..., уважавани личности. А децата... те с какво са виновни?! Аз те поздравявам за позицията, Любо, и за силата и смелостта да я отстояваш! Желая ти здраве и много успехи! Поздрави!
-
Благодаря ти Иржи! Добра душа имаш и винаги си позитивно настроена. Желая ти хубава вечер!
Нина, благодаря за подкрепата! Да такива би трябвало да са отношенията в сайта, но разни хора - разни идеали!
Вънотрая благодаря и на Вас! -
Харесах.
-
А аз,Любо,винаги със страх пускам моите стихове,защото няма да забравя,веднъж получих такава "плесница",че се побърках...И съм на принципа-не ти ли хареса нещо,както в телевизора-щрак на дистанционното.Винаги разглеждам всеки стих първо като стих-дали се чете лесно,или трябва да гадаеш какво е искал да каже автора...Дали не дразнят просто нахвърляните думи,които биха били чудесна проза с добро съдържание и как е изразил автора позицията си по даден въпрос...А тук ти си го направил перфектно,тази тъжна действителност трябва да ни подразни,да не стоим безучастно с безразличие и да го предаваме в наследство/на нашите деца/Аплодирам те!
-
Жив и здрав и ти Argonyk! Варди си очите и не чети "лошата" ми поезия!
-
Колеги , приятели, нека да бъдем толерантни един към друг....! Преди години, бях грозно обругавана от един поет от Перник и...години наред дори се отвращавах да отварям сайта...Тук сме всички- къде по-кадърни, къде - по-посредствени, да споделяме емоции, природни красоти, социални проблеми...всичко, което ни вълнува! Тук ни събира единствено любовта ни към литературата ,в почти всички форми/ поезия, разкази, есета/, фотографията, рисуването....и разбира се, виртуалното приятелство! Обичам ви!
-
Попов, на лоша творба не се полага добър коментар!
Лошата поезия е като крив дувар - няма да падне, но ти "вади" очите.
Жив и здрав. На талант никой никого не е научил. -
Привет Нина! Радвам се, че надникна и коментира! Хубава вечер ти желая!
-
Поздрав за страхотния стих - силен, социален....Преди години и аз писах подобен "На онези деца", провокиран от благотворителните акции само преди Коледа и Великден, посещенията и подаръците в навечерието на празниците,а после...всички забравят за децата, които са Нашите деца!
-
Argonyk, благодаря и на теб, че си надникнал и отправил критика. Това всъщност не ме изненадва, защото рядко съм чел положителни коментари от теб. Какво да се прави, не всички сме толкова велики, че да пишем за "разплакани щурци" и "цървулите на жътваря", които несъмнено са жизненоважни проблеми. Какво от това, че някакви си деца нямат какво да ядат и къде да живеят??? Може да не си лишил никой от детство, но направил ли си нещо, да не се случва това? Не е нужно да ми отговаряш...
Исмаил, добре дошъл! Струва ми се, че дори един човек да си зададе въпроса "Защо в 21 век сме допуснали като общество, да има такива деца?", оправдава наличието на последния куплет.
Приятна вечер на всички! -
Интересно, вдеки говори за позиция, сякаш е на предизборно събрание. Е, аз съм в този сайт да чера поезия и проза. И ги чета като такива. Жалко е, че се подминава художествената стойност за сметка на разни позиции...
-
Благодаря на всички, отбили се, коментирали или добавили в любими!
Стойчо, темата за безпризорните деца силно ме вълнува и ми се иска към тях да се подхожда с нужното внимание, защото те са нашето бъдеще.
Рени, винаги е имало и ще има такива хора - може би точно затова покрай кофите за боклук има "невидими"!
Мая, за теб и за мен това е гражданска позиция, за други е празнословие и клишета. Но дори и да не е поднесено по някакъв "извънземен" начин, бездомните деца са факт и колкото повече се говори на тая тема, толкова по-добре.
Гавраил, Хари, благодаря за подкрепата Ви!
Роси, Наде, Юри, Светле, радвам се да Ви видя тук. Мнението Ви е важно за мен!
Алекс, наистина има "мними" просяци, но наистина не за тях става дума и ти си го почувствала много ясно. Нямам претенции да съм поет, но пиша това, което мисля и правя това, което е необходимо.
Лина, наистина сме се отдалечили като общество и като отделни индивиди от такива общочовешки проблеми и това е много жалко. -
Напротив! Нагледно е зададен наболял въпрос: защо?! Нека търсим отговори!
-
Не че съм голям акъллия, но и аз смятам, че последния куплет е излишен! Иначе е много хубаво. По въпроса за клишетата ще ви разкажа следната случка: Бях ученик в гимназията и учителката по литература се оплакала на един възпитател, който беше разчекнат в устата и не си поплюваше, че един ученик преписвал, а той и отговорил, че не са преписвали само Маркс, Енгелс и Ленин, всички останали са преписвачи! По-късно се разбра, че и те са били същите! Аз бих добавил,че само Бог е истински творец, а ние сме имитатори с личен елемент. Извинявай, Любо и поздравления!
-
Към толкова експлоатирана тема би трябвало да се подходи само, ако авторът ще поднесе темата по неподнасян до днес начин. Доста клиширано, за да ме впечатли и, не на последно място - аз не съм лишавал никого от детсво, за да ми се вменява чувство на вина.
Слабо изпълнение - лична оценка. -
"Забравили скрижалите на Бог,
простили се със образа човешки
и в този свят объркан и жесток -
се лутаме из лабиринт от грешки"
Уви... Поздравления за разтърсващото напомняне. -
Много горчиво!... Ама знаеш ли на кое ме е яд, другарче? На мнимите просяци! Излизам от магазина снощи и пред мен протегната ръка и мрънка" За храна, за храна" и аз без да погледна кой е сложих стотинките от рестото, защото по принцип има една баба там. Абе кога отминах няколко крачки си давам сметка, че черна ръка беше и се обръщам. А то един негър също буре и с маркови дрехи станал там да проси. Или румънците дето се правят, че са без крака и после го засечеш някъде из града припка като козленце. Много мързеливи и нагли хора има! Знам, че ти нямаш тях предвид, но ми беше прясна случката и не се сдържах да я споделя. Кладенец дълбаеш в душата ми със стиховете си! И много ти се радвам
-
Тук се мълчи!!
-
Силно!
-
Липсваше, завърна се и то как!
-
Със Стойчо. Силна творба!
-
Трогателно и много силно!Поздравление,Любо!
-
В нашия свят са втъкани воплите на "невидимите".
Поздрав! -
Заявяваш завидна гражданска позиция и те поздравявам!
-
Кой ли е с толкова мерзска душа, та постави слаба оценка на този текст ...мисля досещам се и кой и защо...
Любо, поздрав от мен! Хубаво е, че отново публикуваш! -
Остър до болка социален призив да се завърнем към общочовешките изконни начала:милост,състрадание и съпричастност.
Поздравления,Любомир!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
