15.06.2008 г., 13:02

Невинни жертви

649 0 3
 

„Посвещение на жертвите от гр.Беслан-Русия"

 

Невинни жертви

 

Хиляди  рози

не ще върнат усмивките

на  Вашите близки изстрадали.

Мили, невинни звездици!

Хиляди думи не ще ги накарат

плача им да секне сега.

Милите майки.

Мили невинни деца!

Без време откъснати,

пролетни нежни цветя.

Простете ни мили,

че безмълвни стоим.

За тероризма заклехте ни -

"Зорко да бдим"!

Милиони свещици,

в нощно небе

запалихме всички

последните жертви, Вие да сте!

Мили, невинни,

Руски деца.

Не ще  забравя!

Не ще и простя!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • първото ти изречение не го разбрах???


    надолу съм съгласен... просто ми припомни... и това ми беше първосигналната реакция...

    П.П.на "Червения кръст" е "рекламата"...
  • За Смешко-
    Ако търсим причината ,...то най-доброто се е разляло на майкати по бедрото!
    Независимо от грешките на някои,Емпатията е необходима за пречистване!


    Невинни жертви -за мен е изплаканият ми стих!
  • малко акто рекламта на "уницеф" (май беше ) покрай европейското... с летящата единица от таблото с резултатът която става протеза на дете пострадало във война... и после ни искат пари ... пари са дадени да го осакатят ... сега ние ще плащаме да ... абе не ми става тъжно или състрадателно ... драйфа ми се и откачам от нерви ...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...