22.08.2018 г., 0:46

Невинността, виновница основна...

932 9 16

 

Потъпкала заблуди и дилеми,
невинността си тръгна гола,боса.
Остатъците нежност тихо взе ми,
остави тишината и въпроса.

 

Той като паяк висна на корниза,
със сто защо разстреля тишината,
без опция невинност ме прониза,
с назъбеното шило на вината.

 

Отхапах болка, жълта и отровна
и тръгнах си, затръшнала вратата.
Невинността, виновница основна,
ще търся. Под земята, над земята....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...