11.09.2014 г., 18:17

Невъзможна

713 0 0

Наслаждавам се на твоя лик,

на тез очи изпълнени с надежда,

всеки час с теб е кратък миг,

красотата ти със сила ме зарежда.

 

Наслаждавам се на твоите думи,

на твоя изказ, реч и смях,

макар да няма нищо помежду ни

за мен си ти обляна в звезден прах.

 

Наслаждавам се на всяка мисъл,

на всеки сън, илюзия мечта,

в твоите думи тъй съм се улисъл,

че забравям невъзможната съдба.

 

Наслаждавам се, но ставам тъжен,

проливам мъничка сълза,

защото знам романът чужд е,

роман за него, теб и любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Кожухаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...