7.02.2009 г., 10:16

Невъзможна любов

1.1K 0 3
Недостижимо е твоето сърце
за моите малки ръце.
Недостижим си ти самия,
въпреки смелостта ми пред теб да се разкрия.

Неусетно,без да разбера,
мислите и съзнанието ти завладя.
И единствено когато си до мен,
нощите превръщат се в светъл ден.

Но ти отдръпна се от мен просто ей така,
сякаш всичко между нас беше една игра.
Защото в мислите ти вместо моя образ,
се подвизава образа на друга жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....