7.02.2009 г., 10:16

Невъзможна любов

1.1K 0 3
Недостижимо е твоето сърце
за моите малки ръце.
Недостижим си ти самия,
въпреки смелостта ми пред теб да се разкрия.

Неусетно,без да разбера,
мислите и съзнанието ти завладя.
И единствено когато си до мен,
нощите превръщат се в светъл ден.

Но ти отдръпна се от мен просто ей така,
сякаш всичко между нас беше една игра.
Защото в мислите ти вместо моя образ,
се подвизава образа на друга жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...