bybole4kata85 (Мария Димитрова) bybole4kata85 (Мария Димитрова)
10
Feb 7, 2009, 10:16 AM

Невъзможна любов

  Poetry » Love
1.1K 0 3
Недостижимо е твоето сърце
за моите малки ръце.
Недостижим си ти самия,
въпреки смелостта ми пред теб да се разкрия.

Неусетно,без да разбера,
мислите и съзнанието ти завладя.
И единствено когато си до мен,
нощите превръщат се в светъл ден.

Но ти отдръпна се от мен просто ей така,
сякаш всичко между нас беше една игра.
Защото в мислите ти вместо моя образ,
се подвизава образа на друга жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0