Невъзможна любов
Искам я тази - невъзможна любов,
тъй далечна и толкова близка -
всеки ден да ме буди със зов,
удушил с зъби воя на риска...
Нека трудна е, и нека ме мъчи -
аз ще хвърлям искрици надежда,
ще се топля на клада от спомени,
изгорила ме с палеща нежност...
Ще мечтая! Нека бяга от мен – зная,
в моя сън ще се връща от жажда:
да обичам жена съм роден,
дето тяло във дух да преражда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
