Искам я тази - невъзможна любов,
тъй далечна и толкова близка -
всеки ден да ме буди със зов,
удушил с зъби воя на риска...
Нека трудна е, и нека ме мъчи -
аз ще хвърлям искрици надежда,
ще се топля на клада от спомени,
изгорила ме с палеща нежност...
Ще мечтая! Нека бяга от мен – зная,
в моя сън ще се връща от жажда:
да обичам жена съм роден,
дето тяло във дух да преражда...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
