Mar 24, 2011, 10:26 PM

Невъзможна любов

  Poetry » Love
4.3K 0 26

Искам я тази - невъзможна любов,
тъй далечна и толкова близка -
всеки ден да ме буди със зов,
удушил с зъби воя на риска...


Нека трудна е, и нека ме мъчи -
аз ще хвърлям искрици надежда,
ще се топля на клада от спомени,
изгорила ме с палеща нежност...

Ще мечтая! Нека бяга от мен – зная,
в моя сън ще се връща от жажда:
да обичам жена съм роден,
дето тяло във  дух да преражда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...