16.08.2019 г., 11:20

Невъзможно

1.3K 3 6

Не търси вече в мене богинята
и пред мене недей коленичи.
Всички чувства към тебе изстинаха,
а сърцето ми спря да обича.

 

Не целувай ръцете премръзнали.
Не търси любовта закъсняла.
Тя си тръгна от нас на разсъмване –
непокорна, прекрасна и бяла...

 

Не пали във сърцето ми огъня
на отдавна изстинали страсти.
Любовта не живее във спомени.
Не възкръсва от въглен угаснал...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...