danda (Даниела)
358 1120
5.02.2011 г., 16:30 ч.

Невъзможно, но искам! 

  Поезия » Друга
726 0 10

По плиткото крайбрежие на женската ми зрялост
едно момиче още кули пясъчни строи,
със къси къдри и ожулено коляно
намига ми, през пръски на вълни.
И там, далечна, по детински ми се смее,
в перчема рошав слънцето постлало е легло,
в очите - две вечерници немирно греят...
Ха! Беше лесно даже циганското колело!
В детството си искам да се върна! Знам, че е нелепо!
Сълзливо, драматично... Боже, смешно е дори!
Но само как ще се изплезя - на общоприетото
и на морето ще помогна - кулите да разруши!

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, приятели! Васе, благодаря за поздрава!!!
  • Привет!
    Нека никога да не Ви напуска онова момиченце "свило" се във Вас.
    Ето тази песничка ме "следваше" когато "преминавах" през стиха Ви,поздравявам ви с нея:
    http://www.youtube.com/watch?v=r3YTyH9iTKA
    Поздравления!!!
  • И аз искам да се върна! Чудесен стих!
  • Великолепно!
    Докосват, галят и топлят спомени и мечти,
    но на времето не могат да помогнат назад да се превърти!
    Поздравления от мен!
  • По детски чисто и непринудено!
  • Много, много хубаво!
    И аз помня едно такова момиченце...
    Харесах детството ти, Дани!
  • хехе, Бо, и ти ме усмихна! Когато се върна там със сигурност няма да съм сама, а ще има и съпътстващи диагнози и надали ще ми е до писане. Благодаря, момичета!
  • Всички се връщаме там, по един или друг начин
    И тогава да видим какви ли ще ги пишеш,
    защото това тук ме усмихна отвътре.
  • Възможно е!Момичето с ожулено коляно е още в теб!Позволи му да се посмее с пълно гърло...както преди!Страхотен стих!Поздравления!
  • Ех да можеше поне за малко да се върнем там и на мен ми се иска понякога,но...
Предложения
: ??:??