ellyst (Ели)
136 867
7.02.2012 г., 22:41 ч.

Неясната болка отляво 

  Поезия
988 0 6

Прекрачи през прага унилият ден.

До зазоряване - вечност.

Как, как да заспя, щом е кухо във мен

и стара вина ми пречи.

Мълчи зад прозореца пустата нощ.

(... По правило всяка е пуста.)

Боде ме отляво с въпрос след въпрос

ехидна  луна хлевоуста.

 

В прозореца сенки безцелно кръжат –

парчета от спомени нечии.

А моите, скрити в килера, ръмжат.

По съвестта ми съблечена

изпъкват следите от бич подир бич

(и всяка от тях - с мъжко име).

 

За Бога, да съмва! Превръщат се в кич,

не в ритъм, проклетите рими.

 

 

© Ели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??