Неясната болка отляво
Прекрачи през прага унилият ден.
До зазоряване - вечност.
Как, как да заспя, щом е кухо във мен
и стара вина ми пречи.
Мълчи зад прозореца пустата нощ.
(... По правило всяка е пуста.)
Боде ме отляво с въпрос след въпрос
ехидна луна хлевоуста.
В прозореца сенки безцелно кръжат –
парчета от спомени нечии.
А моите, скрити в килера, ръмжат.
По съвестта ми съблечена
изпъкват следите от бич подир бич
(и всяка от тях - с мъжко име).
За Бога, да съмва! Превръщат се в кич,
не в ритъм, проклетите рими.
© Ели All rights reserved.
