13.08.2008 г., 17:39

незабрава

1.1K 0 17

 

                                                                                                                 *нищо ценно не се постига с усилие...

                                                                                                                    напъните са за...

                                                                                                                    по предназначения физически...

 

 

 

 

 

 

 разумът

 

 

ще го накараш

 

 

да забрави

 

 

(с два-три пиниза)

 

 

ще го възмутиш

 

 

ще го откажеш

 

 

и ако опиташ

 

 

сетивата

 

 

да запушиш

 

 

с безлюбовен смях

 

 

или с мълчание

 

 

изстинало

 

 

едва ли ще успееш

 

 

те не могат

 

 

да замират

 

 

 чрез усилие

 

 

те ще са отворени

 

 

и само белег

 

 

в пълнокръвието им

 

 

ще пулсира

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • забравени пинизи чудни
  • Страхотно е!
  • Браво...
    грабна ме този стих...с обич, мила Герда.
  • ще ти звънна, разбира се...

    ще си самоприлагаме пинизи

    съвремието и без това го изисква

    ----

    поздрави за всички и данке

    за отзивите!
  • два три пиниза като намериш
    обади ми се моля те
    безрезервно ще ти повярвам
    като запушим оная дупка
    от липси
    където потъва слънцето на съмване




    момичееее

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...