Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
31.08.2008 г., 18:29 ч.

Незабравимо 

  Поезия » Любовна
658 0 13

Има пещери, които нощем светят,

но в тъмното се лута - денем моето сърце,

и след като душата през изгрева залезе,

витражът ще е цветен, очите ми - и  те.

Защото бледа сянка сега аз бях на онзи,

смехът на който пееше  с искрица над душата й,

а раните ми тежки, болезнени и грозни.

Отново бях попаднал и лазещ във краката й.

 Те бяха веч студени - изстена мекотата им

 кат нежна женска кожа, покрита с грапещ плащ,

единственото топло в момента бе  косата й.

Кошмарите се стопляха от болка към мираж.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен това ми се струва от най добрите ми произведения от към поантата...краят се получи много добър,с положителност добър.
  • прекрасна е...и твоята оренда...
    удоволствие е да те чета...с обич, за теб.
  • "единственото топло в момента бе косата й."
    Все пак е останало нещо от Любовта й!
    Не всичко е загубено!
    Умееш да се справяш с болката.
    Поантата на стихотворението е много добра.

    Поздрави!
  • Защото бледа сянка сега аз бях на онзи,

    смехът на който пееше с искрица над душата й
    ---
    хубаво.. много хубаво
  • Разкошна творба - великолепна!!!Поздравчета!!!
  • Благодаря ти за този стих...Даде ми надежда, приятелю! Незнам как да ти благодаря...
  • право е момичето...
  • е чак идол...просто пиша
  • страхотен си, във всяка дума има толкова чувство, ставаш ми идол, каквото и да прочета ми става любимо...
  • колко реалистично и същевременно съчувствено
  • за това обичам да те чета...супер си
  • мерси
  • Кошмарите се стопляха от болка към мираж.
    !!! накара ме да се влюбя в стиха ти... браво!
Предложения
: ??:??