Ще седна с теб на пейката във парка,
ще те целуна и ще си замина,
луната ще е нокът - толкоз ярка,
а споменът - красив като картина.
И ще те виждам във съня си нощем,
и ще ме следва споменът кат призрак,
а аз ще искам само малко още
да продължи сънят - това ще искам!
© Димитър Димчев Всички права запазени
прекрасен стих...
Димитър, сърдечно..