viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044
13.09.2011 г., 21:55 ч.

Незапомнен 

  Поезия » Любовна
660 0 2

Нямам вдъхновение,
откакто ти си тръгна.
Нямам подозрение,
че  отново ще се върнеш.


Не ме боли от празното.
Не смятам, че ми липсваш.
Ала е някак дразнещо,
че свърши недовършено -

 

със празно обещание
във празна, тиха стая.
Лишен е  от фантазия
на този разказ краят.

 

А можеше поне за миг
да бъдеш смел, дори велик!
Да ме погледнеш с лед в очите
и да разбиеш със замах мечтите ми.

 

Тогава щях завинаги да те запомня -
силен, горд, недостижим, достоен...
щях да се прекърша в мрака, тъй спокоен...
щях да скърбя... но нямаше да те забравя.

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не тъгувай за нещо, което не ти е донесло щастие,подмини нататък, никога незнае човек, какво го чака зад ьгьла!Желая ти споделена и дълготрайна любов!Поздрав.
  • Понякога трябва да забравим, за да продължим напред. Вик, Голямата любов почти винаги е недовършена...Поздрави и успех, Вик...
Предложения
: ??:??