Незапомнен
969
0
2
Нямам вдъхновение,
откакто ти си тръгна.
Нямам подозрение,
че отново ще се върнеш.
Не ме боли от празното.
Не смятам, че ми липсваш.
Ала е някак дразнещо,
че свърши недовършено -
със празно обещание
във празна, тиха стая.
Лишен е от фантазия
на този разказ краят.
А можеше поне за миг
да бъдеш смел, дори велик!
Да ме погледнеш с лед в очите
и да разбиеш със замах мечтите ми.
Тогава щях завинаги да те запомня -
силен, горд, недостижим, достоен...
щях да се прекърша в мрака, тъй спокоен...
щях да скърбя... но нямаше да те забравя.
© Виктория Стоянова All rights reserved.
