Незапомнен

viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044

Sep 13, 2011, 9:55 PM

Poetry » Love

659 0 2

Нямам вдъхновение,
откакто ти си тръгна.
Нямам подозрение,
че отново ще се върнеш.

Не ме боли от празното.
Не смятам, че ми липсваш.
Ала е някак дразнещо,
че свърши недовършено -

със празно обещание
във празна, тиха стая.
Лишен е от фантазия
на този разказ краят.

А можеше поне за миг
да бъдеш смел, дори велик!
Да ме погледнеш с лед в очите
и да разбиеш със замах мечтите ми.

Тогава щях завинаги да те запомня -
силен, горд, недостижим, достоен...
щях да се прекърша в мрака, тъй спокоен...
щях да скърбя... но нямаше да те забравя.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

M1234567891 (Миночка Митева)

2011-09-14T09:49:27+03:00

Не тъгувай за нещо, което не ти е донесло щастие,подмини нататък, никога незнае човек, какво го чака зад ьгьла!Желая ти споделена и дълготрайна любов!Поздрав.
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-09-14T02:27:37+03:00

Понякога трябва да забравим, за да продължим напред. Вик, Голямата любов почти винаги е недовършена...Поздрави и успех, Вик...