Незатворена врата...
Сбърках!
Нарани ме!
Сърцето ми потъпка нечовешки...
Мечтите ми,
Очите ми,
са пълни,
но с болка празна и човешка!
Сбърках!
И сега си плащам,
но със сълзи кървави и тежки...
Душата ми,
Ръцете ми,
са празни
и няма кой да ме прегърне вече!
Живот ли беше - пълно неживеене,
от мъка съм пияна тази вечер,
сърцето си потъпкано ще взема
и вратата ще отворя....
За да влезеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Димитрова Всички права запазени
