Сбърках!
Нарани ме!
Сърцето ми потъпка нечовешки...
Мечтите ми,
Очите ми,
са пълни,
но с болка празна и човешка!
Сбърках!
И сега си плащам,
но със сълзи кървави и тежки...
Душата ми,
Ръцете ми,
са празни
и няма кой да ме прегърне вече!
Живот ли беше - пълно неживеене,
от мъка съм пияна тази вечер,
сърцето си потъпкано ще взема
и вратата ще отворя....
За да влезеш!
© Диана Димитрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
