Сбърках!
Нарани ме!
Сърцето ми потъпка нечовешки...
Мечтите ми,
Очите ми,
са пълни,
но с болка празна и човешка!
Сбърках!
И сега си плащам,
но със сълзи кървави и тежки...
Душата ми,
Ръцете ми,
са празни
и няма кой да ме прегърне вече!
Живот ли беше - пълно неживеене,
от мъка съм пияна тази вечер,
сърцето си потъпкано ще взема
и вратата ще отворя....
За да влезеш!
© Диана Димитрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
