Независещо...
Боя се, че от постояното бленуване
съм те превъзнесла...
Страхувам се, че от недовиждане
ще взема да прогледна...
Боя се, че от тази самота
саможивник съм станала.
Въртя се все във кръг
и вече свят ми се завива.
Все нещо се опитвам да направя,
но попарени щенията остават.
Ту целодневен мрак е,
ту пък краткотрайно слънце.
Ту летен дъжд,
ту пък целогодишна зима.
Все във хоризонта се вторачвам,
с напрегнат взор и очакващ поглед,
но пък нищо се не вижда
и взетите решения отлагам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
