27.09.2023 г., 14:38

Неземна...

499 1 0

 

 

Тази приказка не си я чувал...

В книгите не си я чел...

Сигурно, обаче си жадувал...

Да я преживееш... някой ден...

 

Сядай, почвам да разказвам...

Слушай, затвори очи!...

Усети се част от нея...

В думите се потопи...

 

Някога, в далечно време...

През гори и планини...

Имало магично царство...

Зад невидими стени... 

 

Там живеела принцеса,

с нежна и добра Душа...

Със коси като коприна...

И със чудна красота...

 

С птиците била приятел...

Пеела със тях в зори...

А с животните в гората

си измисляли игри...

 

Денем бягала със вятъра...

Птица волна - без криле...

Носела се над земята...

Стъпвала по облаци с нозе...

 

Не нощувала в дворец...

А в магична пещера...

Спяла на легло от билки...

И завивала се... със цветя...

 

Казват, че говорела езици...

(всички, дето има ги в света)...

С насекоми, с риби, с птици...

Разговаряла със всички същества...

 

Трудно ти е да повярваш...

Недоверие чета в очите ти...

Нека продължа и доразкажа...

За принцесата, живяла преди хиляди луни...

 

Погледа й... бил пронизващ... 

Омагьосвала със глас...

Тялото й, като тънка струна...

Всеки гледал във захлас...

 

С мисълта прониквала магично...

Надълбоко във човешките души...

Всеки следвал я... първично...

Губел власт - потъвал във мъгли...

 

Тя била така красива...

Мила, нежна... И жена...

Но докоснела ли някой...

Той изгубвал се в тъма...

 

Странно ти се струва всичко...

...Невидяна красота...

Но проклятие жестоко...

Тегнело над нейната Душа...

 

Всеки влюбил се във нея...

Се превръщал в камък твърд...

Всеки, който я обикнел...

Го застигала жестока смърт...

 

Уж живеела щастливо...

Но била така сама...

Нощем лягала в леглото...

Пълно цялото с цветя...

 

Липсвала й нежна ласка...

И прегръдка със Любов...

Липсвала й дума кратка...

Пълна с Обич... Нощ след нощ...

 

Ден след ден така минавал...

Век след век... А тя сама...

Все красива си оставала...

Млада, хубава... Жена...

 

Времето така се нижело...

Камъни - безброй мъже...

Щом се влюбели в принцесата...

Пръсвало се мъжкото сърце...

 

Болка късала Душата й...

Не желаела да сее смърт...

Не това била съдбата й!...

Да погубва чужда плът...

 

Призовала сто ковача... 

В царството да се сберат...

Дала им една задача...

Саркофаг да изковат...

 

В камък и желязо целия...

Нейн дом да бъде той...

Във забрава да потъне...

Да намери тя покой...

 

После легнала във него...

И покрила се с цветя...

С билкова отвара тайна...

...се заляла цялата...

 

Красотата си неземна...

Запечатала сама...

В саркофаг далеч отнесен...

Някъде накрай света...

 

И забравили за нея...

Птици, риби... Същества...

За принцесата незнайна...

Със неземна красота...

 

Минали безброй години...

Хиляди луни, лета...

Никой никъде не помнел

...Прокълнатата Душа...

 

Но в една беззвезна нощ...

Срещнах възрастна жена...

Сбръчканото й лицето погледнах...

А в очите й видях тъга...

 

Седнахме край огън двете...

Стоплихме се от студа...

И тогава заразказва...

с глас треперещ във нощта...

 

Погледа й... беше странен...

Скрит зад хиляди мъгли...

А гласът й... тъй омаен...

Слушах, както слушаш ти...

 

Приказката ми разказа...

Всяка думичка попих...

И когато стигна края...

Себе си едва открих...

 

Бях потънала във време...

Тъй далечно от сега...

На принцесата живяла...

И творила чудеса...

 

Спирам, няма да разказвам...

Но във тъмна пещера...

Казват, че миньори са открили 

саркофаг, а в него тяло на жена...

 

©️Елка Бърдарова 

   17ти Август 2023г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elka Bardarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...