Незнанието
Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета,
с които оцветявах ветровете.
Плашилото ги имаше за мистика,
която гали обично полето.
А аз разбирах колко са пораснали
червените очи на свободата...
В забравата си макове прекрасни
танцуваха с годините в душата.
Дърветата легенди си разказваха
за знайни и незнайни минувачи,
за облака и бурята, и брадвата,
за огъня - вестител и играчка.
Сега съм друга, не използвам думите
и с точните живота не живея.
На рамото ми птичето е влюбено
в незнанието, дето ме владее.
Свързани произведения
Коментари
-
Магьосница си, Рени!
-
Благодаря ви, че чувствате с мен...нещата, които пописвам...понякога.
Вие сте чиста публика! Казвам това, защото нямам време и възможност да удостоявам с вниманието, което ми се иска, творчеството ви и въпреки всичко не ме забравяте...
Спонтанна съм и в четенето си, и в писането- и винаги спонтанно се радвам и на присъствието ви и на стиховете ви...
Отдавна
"съм друга, не използвам думите
и с точните живота не живея. "
не казвам каквото се очаква от мен и не се нагаждам заради нещо си....
Много ви благодаря , че сте като мен! -
Изживях! Прекрасно е, Райне!
-
Страхотно!
-
"Дърветата легенди си разказваха
за знайни и незнайни минувачи,
за облака и бурята, и брадвата..."
В твоята поезия човек може да изживее всички нюанси на битието. Поздрави! -
"А аз разбирах колко са пораснали
червените очи на свободата..."
Великолепие! -
"На рамото ми птичето е влюбено" ...Прекрасно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
" оцветявах ветровете" и да го правиш с "цветните моливчета" на
живите си шарени думи!
Очарова ме, Рени! Отново!👏😃🌹💕