Незнанието
Кумири нямам. Нито суеверия
и пътят ми напред не криволичи.
Високите вълни са ме намерили,
а пяната им ми е огърлица.
Сега си спомням цветните моливчета,
с които оцветявах ветровете.
Плашилото ги имаше за мистика,
която гали обично полето.
А аз разбирах колко са пораснали
червените очи на свободата...
В забравата си макове прекрасни
танцуваха с годините в душата.
Дърветата легенди си разказваха
за знайни и незнайни минувачи,
за облака и бурята, и брадвата,
за огъня - вестител и играчка.
Сега съм друга, не използвам думите
и с точните живота не живея.
На рамото ми птичето е влюбено
в незнанието, дето ме владее.
