Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.

Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.

С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.

В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.

Като в приказка любима, те подреждах… все до мен

Бях принцеса, бях любима, ти  бе принц… и все ерген.

И вълшебството копнеех и наричах го насън…

Ден денувам, нощ лелеех, да се свържем с чуден звън.

И озъртах се и слушах, и се взирах и мечтах,

но каквото и да чуех, никъде не те видях.

Бях отчайващо незряла, и не знаех куп неща.

Истинска любов, желана … не познавах  до сега.

Случи се обаче друго, непринудено, случайно.

Озовахме  се на място, неочаквано  и странно.

Аз видях те, ти позна ме, запулсира  вечерта

Пожеланията наши …беше чула любовта…