Aug 4, 2022, 4:31 PM

Незряла

  Poetry
422 0 0

Знаех си, че теб те има, че си нейде въплътен.

Дишаш въздух посред зима, къпеш се в зноен ден.

С дни и нощи те бленувах, скрит от всеки външен взор.

В мен мечтите ми крепеше, разрушил мисловен спор.

 

Като в приказка любима, те подреждах… все до мен

Бях принцеса, бях любима, ти  бе принц… и все ерген.

И вълшебството копнеех и наричах го насън…

Ден денувам, нощ лелеех, да се свържем с чуден звън.

 

И озъртах се и слушах, и се взирах и мечтах,

но каквото и да чуех, никъде не те видях.

Бях отчайващо незряла, и не знаех куп неща.

Истинска любов, желана … не познавах  до сега.

 

Случи се обаче друго, непринудено, случайно.

Озовахме  се на място, неочаквано  и странно.

Аз видях те, ти позна ме, запулсира  вечерта

Пожеланията наши …беше чула любовта…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...