20.04.2024 г., 23:19 ч.  

Ни малко, ни много 

  Поезия
108 3 2

Ни малко, ни много, а толкова колкото
побира надеждата в двете си шепи.
Любов – да отнеме в сърцето ми болката,
с която се лутам сред глухи и слепи.

 

Ни малко, ни много. За мен отреденото,
душицата щурчова – песничка бяла,
и пролетна лудост – кипяща във вените,
сред нощни копнежи ... Светулка изтляла.

 

Не съм го пресмятала малкото, многото,
каквото съм дала – от обич било е...
Жена съм, различна – с присъдата строгата,
с любов да смущавам съня ви спокоен...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??