Когато си повярвал в тайната любов,
която може да е даже малко луда.
Не в тази с рамката от златния обков,
или пък другата започваща с принуда.
А истинската. Онази, без логика и цел,
започнала от нищото и никого непитаща,
която под крилото си сам бог е взел
и пуснал я е волна по света и скитаща.
Тогава кой си ти за да я обсебваш?
Ще бъде тя! Дори сама и безпризорна,
дори със шепи ежедневно да си гребваш.
Ще бъде. Твоя, ничия, но вечно неуморна. ...