24.08.2008 г., 17:35 ч.

Ние 

  Поезия
743 0 4
Ти си моят глас разумен.
Ти си всичкото, което аз не съм.
Ти си моят кръст изгубен.
Ти си малкото реалност в моя сън.
Аз съм твойто диво подсъзнание.
Аз съм всичкото, което ти не си.
Аз съм твоят кръстоносец във изгнание.
В твоята реалност, аз съм сън, нали?
То е наш'то сбъднато желание
и е всичкото, което ние сме.
То е кръст, сглобен със отчаяние.
То е смисъл да вървим напред. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Предложения
: ??:??