Ние
Ти си моят глас разумен.
Ти си всичкото, което аз не съм.
Ти си моят кръст изгубен.
Ти си малкото реалност в моя сън.
Аз съм твойто диво подсъзнание.
Аз съм всичкото, което ти не си.
Аз съм твоят кръстоносец във изгнание.
В твоята реалност, аз съм сън, нали?
То е наш'то сбъднато желание
и е всичкото, което ние сме.
То е кръст, сглобен със отчаяние.
То е смисъл да вървим напред.
Тя е чакана като деня,
и е всичкото, което нямаме.
С тихи стъпки се прокрадва във съня
и е бъдещето, във което вярваме.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
