Ние
Наложи се живота да градя –
и замък да издигна от тиради.
Така не чух едно благодаря,
че хапче бях за глупавите свади.
Къде ли се е скрила младостта?
Отдавна я загубих безвъзвратно.
Отдаде се безумно на страстта;
продаден за имоти и богатства,
човекът се зазида без душа –
захвърли любовта и се отлъчи.
Нима сега умираш, доброта?
Нима за теб е нужен и наръчник?
В дъжда неочертана те творя –
и в хилядите маси те намирам.
Момиче, свят, магия и мечта,
обичам те, дерзая и дублирам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
