12.12.2010 г., 22:35

Ние, хората

724 0 1

Животът е измама на съдбата,

последна дума преди смъртна казън.

Искаш да живееш честно,

но виждаш се отнесен в смерча на разврата.


Играем си на театър с живи хора,

плюем се, изяждаме се като вълци.

Живеем като палета, разюздани на двора

и пука ни, че всичко скърца.


Какво сме аз и ти, и всички ние? -

сенки бледи на изсъхнали дървета.

И може всеки ближния си да затрие,

а после да се смее над душата клета.


Всеки прави тънки сметки,

как да клинчи, как да кяри.

Има другите за зверове във клетки,

чувал ли е думата Другари?


Искаш да си волен като птица,

рееща се в синевата.

Литнеш смело, но уви,

някой свил ти е крилата.


Огледаш се наоколо за миг,

пририташ, викнеш "Ес-о-ес"

и чувстваш - няма бягство от съдбата -

едва ли ще те чуе някой днес.


Обичаш, вярваш, търсиш обич,

тръпнеш с две ръце, протегнати напред,

но животът вади своя бич

и чувстваш удари - безброй, безчет.


Всеки влачи своя стръв,

скърца, чупи зъби.

Сърцето ми е плувнало във кръв,

дали и тая битка ще загуби?


Погаврихме се и със съвест, и със чувства,

погребахме дълбоко думата Любов.

Прикрихме всичко с гадни блудства

и паднахме във погребален ров.


Аз посрещам твоята рапира,

съдба, изправям се пред теб кат' дъб,

но ти си гадна, подла, зла

и удряш винаги във гръб.


(написано от моя вуйчо - Росен Н. Станчев)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Герова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен и точен разрез на реалната ни днешна действителност. Специални поздравления на вуйчо ти, а на теб благодарност, че го публикува.
    Браво и на двамата!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...