15.11.2007 г., 21:54

Ние сме...

1K 0 4

 

"На ИНТИ... от Сириус "

 

Забързани глупци...

загърнати в сиво...

огледайте се в нежността...

тя крещи в дъжда!!!

 

 

Балони празнични валят...

време е за празник на кръвта...

няма логика отвъд смеха...

Дави се живота сив... в кръвта.

 

 

А какво “за утре” да разкажем...

на нашите деца в утехата напразна...

когато грееха звездите над света...

и всеки носеше огъня на Вечността...?

 

 

Ние сме мъртви Звезди...

поети загърнати с думи...

търсещи пътя сред Хаоса...

към остров на зима безкрайна...

 

 

Глас... на глупостта прогнила...

Извръщам очи... стига лъжи...

храмът рухна отдавна в мен...

без разум... без лице...

 

 

... единствено със Сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аматерасу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моля да бъда извинен, но тък като за момента не мога да използвам ника си Сириус, ще публикувам бъдещите си прозведения от ника на Инти, който тя любезно ми предостави. БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
  • Браво,мила!!!
    Поздрав и прегръдка от сърце!!!
  • "няма логика отвъд смеха..."
    Ами напиши нещо смешно. Макар че има логика и отвъд смеха.

  • Важното е сърцето да е
    живо и да може да обича!
    Хубаво стихотворение.
    С обич.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...