Ние, старите
И все по-труден става пътят,
по който трябва да вървим.
Натам със нас ще се запътят
и чувствата - да не заспим.
Ще носим спомени в торбата
и всеки ден ще ни е дар.
И с рамо в рамо със съдбата
ще хвърляме пореден зар.
И ще печелим, и ще губим
в остатъка от своя път.
А някой ден ще се загубим
и като кръв, и като плът.
Но всеки спомен ще показва,
че някога сме били тук.
За нас поне да се приказва
и след поредния ни внук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
