И все по-труден става пътят,
по който трябва да вървим.
Натам със нас ще се запътят
и чувствата - да не заспим.
Ще носим спомени в торбата
и всеки ден ще ни е дар.
И с рамо в рамо със съдбата
ще хвърляме пореден зар.
И ще печелим, и ще губим
в остатъка от своя път.
А някой ден ще се загубим
и като кръв, и като плът.
Но всеки спомен ще показва,
че някога сме били тук.
За нас поне да се приказва
и след поредния ни внук...
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
