10.03.2007 г., 10:04

Никога

671 0 3
Никога не искам да се чувствам както някога,
никога не искам да съм някой никъде
никога не искам да съм никой някъде
никога не искам да съм нещо което не съм
никога не искам нещо което е сън
никога не питам деня
дали някога ще срещна нощта
никога не виждам слънцето,
без то да е изгорило очите ми
някога поглеждам сърцето си
през отражението на сълзите ти
някога ще ми каже нощта
кога е срещнала деня
някога ще съм някой някъде за някого
и някога ще се чувствам както никога
но никога няма да забравя някога
когато някъде с някого чувствата бяха нещо
и нещо някъде за някого гореше...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...